Православен гробищен парк "Св. Архангел Михаил"

2 май – Св. цар Борис-Михаил Потръстител

Свети цар Борис-Михаил Покръстител на българите преговаря за покръстването на народа си с папа Николай, но приема Христовата вяра от Изток. Цариградският патриарх Фотий бил този, който изпратил епископи и свещеници в България. Цар Борис се покръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император Михаил. Освен него, през 865 г. се покрътили болярите и целият български народ.

След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, през 889 г. цар Борис поставил на престола по-големия си син Владимира и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възстанови езичеството. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.

Цап Бори-Михаил се върнал в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май. Като покръстител, Св. цар Борис е наречен „равноапостолен светец”.


5 май – Св. мъченица Ирина

Света мъченица Ирина е много почитана в древна Византия. Тя живяла в първите години след смъртта на Исус Христос, когато 12-те апостоли разпространявали Словото Божие. Родила се под името Пенелопа във Византия. Тя била от знатно семейство и имала много учители. Станала образована и умна девойка, имало много кандидати за ръката й и баща й решил да я омъжи. Но той не знаел, че тя тайно била приела християнството от един от своите учители. В началото баща й бил благосклонен, защото много я обичал, но като видял, че тя отказва да се омъжи и иска да посвети живота си на Бога, решил да я накаже. Каквито и наказания да измислял, Бог пазел Ирина и те се обръщали срещу баща й. Накрая той склонил да я изслуша и приел християнството заедно с цялото си домакинство. Ирина продължила да проповядва и много нейни съграждани се обърнали към християнството. Тя била измъчвана от новия управител на града, но като по чудо винаги оставала невредима. Когато Ирина била известена от ангел, че идва моментът да иде при Бога, отишла в пещера и наредила да затрупат входа й – пещерта станала и найн гроб.


6 май – Св. Георги Победоносец

Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан. Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун. Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че бил християнин. По това време срещу всички християни се провеждали гонения.

Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Иисус Христос. Явил се в двореца в Никомидия и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни тежки мъчения. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ му се явил и само с допира на ръката си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.” Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача.


10 май – Възстановяване на Българската Патриаршия

На 10 май 2006 г. Светата ни Църква отбелязва едно паметно историческо събитие – възстановяването на Българската патриаршия. На този ден през 1953 г. Пловдивският митрополит Кирил е избран и интронизиран за пръв Български патриарх и Софийски митрополит на възстановената ни Патриаршия.

Хилядолетната българска история е изпълнена с много периоди и събития, довели до съдбовен прелом в нейния ход, а оттам и в бъдещото развитие на държавата ни. С особена яркост обаче се открояват онези от тях, които са положили основите на нашата духовност и с това са вписали във вечната летопис на времето принадлежността на българския народ към Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква.

Българската Православна Църква се учредява с решение на Вселенския събор от 869 – 870 г., свикан в Константинопол. На 4 март 870 г. Съборът решава да се създаде Българска архиепископия, подчинена на Константинополската църква майка, тъй като тя извършва акта на покръстването. Според старобългарски паметник от Х век, за първи български архиепископ е определен Иосиф, който избира за свое седалище столицата Плиска. С преместването на столицата във Велики Преслав там се премества и архиепископската катедра.

Гибелта на Първото българско царство през 1018 г. е и първото голямо историческо изпитание за българския народ и неговата Църква. Като покорена страна България не може да запази патриаршеския статут на своята Църква. Тя е понижена в ранг на архиепископия със седалище в Охрид. Едва след 1231 г., при цар Иоан Асен Втори настъпва благоприятното време за възстановяването на Българската патриаршия. На специален събор в Лампсак през 1235 г. тържествено се обявява независимостта на Българската църква и възстановяването на нейното патриаршеско достойнство, признато още през 927 г. Българската Патриаршия е оглавена от новоизбрания и утвърден от Константинополския патриарх Герман Втори патриарх Иоаким Първи. С унищожаването на Българското царство, около 1401 г. Българската православна църква загубва своята независимост и в канонично отношение става подчинена на Константинополската патриаршия. Падането на България под турско робство съществено променя ролята и мястото на вярата и Църквата в живота на българския народ. Именно през този период религиозната принадлежност започва да се отъждествява с народностната, българската принадлежност. Утвърждаването на християнската вяра за най-характерен белег на българската народност неминуемо довежда и до засилване ролята на Православната църква, като основен фактор за поддържане на народностния дух и самосъзнание. Въпреки липсата на държавна и църковна организация, въпреки унищожените стотици храмове и манастири, българското духовенство остава стожер и духовен водач на своя народ.


11 май – Св. Св. Кирил и Методий

Св. св. Кирил и Методий са братя, родени в Солун през IX век, които развиват мисионерска дейност като проповедници на християнството сред различни народи. За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени теехни апостоли. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която служи за писменост на езика староцърковен славянски. Азбуката кирилица, създадена на основата на тази глаголица, се използва и до днес. Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език  и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическо послание папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.


21 май – Св. Св. Константин и Елена

Православната църква почита паметта на Св. Св. Константин и Елена. Константин е най-значимият император в историята на християнството, има огромна роля за неговото каноническо утвърждаване и налагане. Църквата празнува в негова чест и в чест на майка му Елена на 21 май. Константин поел престола от баща си Констанций, когато бил на 34 години. Управлявал без насилие, с разбиране към вярата на християните, с толерантност и отзивчивост. Майката Елена много преди сина си приела христовата вяра. В Йерусалим тя открила животворния кръст Господен и построила няколко храма. Много по-късно, през 1200 г., открили мощите й в един гроб със сина й. За лечителската сила на тленните й останки православният свят разказва чудеса. За всичките заслуги на майката и сина към християнството църквата празнува в тяхна чест на 21 май.

Свети Константин и Елена се изобразяват на иконите прави от двете страни на кръста разпятие, който държат, с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците.


25 май – Възнсение Господне

Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание, потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети. Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина. На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина. Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство. Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл. Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял, се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал към небето при своя небесен Отец. Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век. С възнесението си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя.