Православен гробищен парк "Св. Архангел Михаил"

1 септември – Начало на Църковната Нова година и Св. Симеон Стълпник


На 1 септември се отбелязва началото на новата църковна година или както се е наричало още в древността „началото на индикта”. През този ден Църквата припомня как Исус Христос прочел в синагогата пророчеството на Исайя за настъпването на благоприятната година. Византийците виждали в това четиво указание от Господ за празнуването на новата година. Преданието свързало това събитие с 1 септември и до днес в Православната църква след литургията на тази дата се чете именно този евангелски откъс.
На същия ден се почита и Симеон Стълпник – християнски светец от IV век. Според житието му е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни християни. На осемнадесетгодишна възраст постъпва в манастир, след което заживява като отшелник в трудно достъпна планинска пещера. По-късно решава да се изолира напълно от света като заживява в каменна кула, висока 40 лакти, която сам си построил. Заради това, че живеел на върха ѝ, е наречен Стълпник. Смята се, че е починал на 103-годишна възраст.

8 септември – Рождество на Пресвета Богородица


Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква – на днешния ден майката на Исус Христос е родена и три години по-късно е въведена в Храма. На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича „богоотци“. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните. Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора, защото нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия. На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва. Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща. Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб. Тогава ангел Господен застанал пред нея и й казал: “Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария”, рекъл ангелът. Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога. Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание. В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал същото като дори посочил мястото, където е отишла Ана. Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим.

14 септември – Въздвижение на Св. Кръст Господен


Въздвижение на Светия Кръст Господен или по-популярното Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника. Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. Според църковното през 326 г. предание Света Елена, майката на император Константин Велики, се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение. След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес.
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

17 септември – Св. Мъченица София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов
На 17 септември църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов и отдава почит на добродетелите. Преданието разказва, че през втората половина на І век в Рим живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Майката и дъщерите й не криели своята вяра и я изповядвали открито. Като разбрал това, император Адриан заповядал да ги доведат при него. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко, а майката била принудена да гледа страданията на децата си. Тя обаче проявила необикновена сила през цялото време. Момичетата починали от мъките, а императорът разрешил на света София да вземе телата им и да ги погребе. Три дни след смъртта на децата си тя също умряла. От 777 г. мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.