Православен гробищен парк "Св. Архангел Михаил"

Обръщение на отец Николайchurch7

Смъртта е последният земен дял на всеки човек. След нея според Православната Църква душата се разделя от тялото и в продължение на 40 дена прем
инава изпитанията на 20 митарства. И тогава на Божия съд се определя бъдещето местопребиваване на душата: или в дела на праведните – в светлината;
там, където няма ни скръб, нито въздишка, както се казва в заупокойната молитва, а живот безкраен – или в дела на грешниците – в мрака; там, където е плач и скърцане със зъби, както се казва в Евангелието, и където от изобличаването на съвестта мъките не свършват. За да се сподоби душата на покойника с първата участ – с дела на почивката и блаженството на Бога – Православната Църква е установила редици обреди, в които сборно се възнасят към Бога прошения – молитви за прошка на греховете на покойника и за сътворяване от страна на Бога на вечна памет на починалия или с други думи казано, на вечен живот. А вечно живи са само душите в Бога.
Разбира се, вярващият християнин още приживе полага усилия, за да не го застигне смъртта непокаял се. За целта той се ползва от тайнството Покаяние и Изповед, а след него и от тайнството Причастие.
След смъртта обаче успокоението на душата на починалия започва да зависи от молитвите на Църквата, а като начало от правилното осъществяване на обреда на погребение на тялото. Православният обред включва опело по определен чин и полагане на тялото в земята, спазвайки думите на Бога: пръст си, в пръстта ще върнеш.
Чинопоследованието на опелото и погребението има дълбок смисъл и значение, защото са основани на откровенията на светата вяра. Погребалните обреди на Православната Църква носят усещане, те носят онези символи, в които се изразява смисълът за всеобщото възкресение и бъдещия безсмъртен живот. Уповавайки се с милосърдието Божие, Църквата, роднините и близките на починалия се молят за облекчаване на неговата участ. В гроба покойникът се полага с главата на изток в знак на това, че умрелият идва от запад (заника) на живота при Изтока на вечността. Свещеникът пее Трисвятата песен – ангелската песен “Свети Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас” – с което се означава, че починалият преминава в ангелския свят. А за напомняне, че входът в Небесното Царство е бил отворен с кръстните страдания на Спасителя, на гроба се поставя кръст – символът на нашето спасение.
Същността на православния обред на погребение се състои в това, че църквата гледа на тялото като на осветен от Божията благодат храм на душата, на земния живот – като на време за подготовка за бъдещия живот, а на смъртта – като на сън, след пробуждането от който ще настане вечен живот. Помен за починалия се прави на третия, деветия, двайстия и четиридесетия ден, защото в указаното време душата на умрелия се явява пред Господа. Първите три дни след смъртта душата броди по земята, като посещава местата, където умрелият е вършил грехове или праведни дела. От третия да деветия ден душата странства сред райските места. От деветия до четиридесетия ден тя пребивава в ада, наблюдавайки мъченията на грешниците. В четиридесетия ден окончателно се решава въпросът за местопребиваването на душата в задгробния живот. Помен се прави и в годината на смъртта, както и на установените от Църквата поменални дни – Задушници: срещу Неделя Месопустна (Великденска), срещу Петдесетница (Духовска), преди Архангелов ден (Архангелска).
В съответствие с установенията на Православната Църква храм параклис „Св. Архангел Михаил” при гробищен парк „Бояна” ще се осъществяват православни погребения от каноничен свещеник, ще се извършват помени, ще се поддържат поменални кандила, четиридесетници, както и напътствия на православни християни на смъртен одър.